Едноканална видеоинсталация за замърсяването на Черно море след нефтения разлив в Керченския проток.
selected exhibitions
„Дори троловете понякога спят“ е изкуство, състоящо се от над 288:05:65 часа архив от Telegram канала на онлайн общността „Фондация Руски Трол“. Този период улавя време, в което активно се разпространява информация от координирана атака срещу автора (doxing).
Инсталация с хакнат факс, който непрекъснато печата AI готическа еротика—визуална критика към медийната сатурация и популисткия спектакъл в България.
Изложбата Картички и Контрабанда на ариста Никола Стоянов е изледване на служебен архив от Агенция „Митници“, Дирекция „Борба с наркотрафика“ от периода 1975-1985. Картички и контрабанда чертае едно конспиративно четене на бллизкото минало
Дублаж на констатна поправка на труп в движение. От импровизираната линия на конспиративната параноя до всекидневната само-оправия, на кръпки, ремонти на ремонти, безкрайни започвания и задънени продължаванки.
Този зин е изследване на човешкия опит с трескавите сьнища.
Изследването на служебен архив от Агенция „Митници“, Дирекция „Борба с наркотрафика“. Картички и контрабанда чертае едно конспиративно четене на бллизкото минало
Изложбата Nature Morte от артиста Никола Стоянов е мултимедиен проект, който поставя геофилософския въпрос на терен - върху част от критичната инфраструктура на страната, където достъпът е силно ограничен.
Видеоколаж в стил core-core, който изследва особеностите на влошаването на комерсиалните видеокодеци и битовата памет в контекст интернет.
Латентното пространство е там, където погледът на изкуствен интелект сам чертае живописния хоризонт, дълбаещ в скритите помещения на тайни изследователски центрове, разследващи организации, засекретени бази данни.
Спекулативно тяло изпразнено от пространство; тяло, което сънува края на света и мечтае за другото на място, обект, събитие. Въпреки структуриращия принцип на фотографията, окото убягва на фиксираното в параметри положение и получава вход за реорганизиране на реалността.
Сива зона / Диспозитив е масивна фотограметрия, пресъздаваща градското пространство на Варна.
Изложба има номадска по природа, водена от черното море, което е без пристан и без бряг, далеч от ясния крясък на морска птица.
Една хиперфикция достъпна само в редките случаи на дисциплиниран делириум.
Топлината улеснява киматичните драсканици върху платното на бруталистичното сиво небе, обектът е потънал в семиотична мъгла, хиперкинезата събужда блуждаещи желания, града танцуващ в собствения си ритъм.