Трескав дневник

Това е дневник на треските, колаж, който преминава през хора и време, разгърнат в лабиринтната тъкан на личните истории. Чрез треска то носи пречистване; чрез топлина извлича влага.

Разгърнат през месец февруари, този дневник е изтъкан в лабиринт от трескави митологии на аз-а. Именно сред този вихър от интензивна топлина за пръв път станахме свидетели на богинята Фебрис.

През цялата история всяка епоха и култура е имала свои собствени реакции към вирусни заболявания, чуми и епидемии. Отвъд съвременните технологии на медицината древните цивилизации се обръщали към своите божества за напътствия. Гърците имали „Фебрус“, а римляните – „Деа Фебрис“, и двете богини на треската и апотропейни фигури, притежаващи сили да налагат, но и да премахват злини. Без собствен мит, Деа Фебрис се споменава само в митовете на други, заедно с двете си сестри. Най-често са били свързвани с малария, и именно от тях месец февруари получава името си. Докато едната богиня символизира защита, другата въплъщава пречистване, предлагайки ценна представа за концепцията на пирексията – склонността на тялото да повишава температурата си.

За древните хора треската е била както симптом на инфекция, така и защитен механизъм срещу нея. Днес, в “дома на здравето,” треската стои като обикновен натрапник – остатъчен отзвук от отдавна забравени митологии, древен саморазрушителен порив, психосоматичен срив.

Този зийн е изследване на човешкия опит с трескавите сънища, преплитайки лични истории, събрани от различни хора.

Придружаващите дигитални колажи не само илюстрират историите, но и служат като съвременни символи, улавящи същността на пречистването и защитата срещу постоянно променящия се пейзаж на инфекциозни заплахи. Тази книжка се превръща в гоблен от споделени човешки преживявания, съчетаващи изкуство, история и сюрреалните светове на трескавите сънища.

Като част от груповата изложба Перспективи по Целзий, този зийн намира своето място сред произведения, които изследват температурата в различни контексти. Изложбата разглежда естетиката на термичните камери, температурата като медиум в печата, връзката ѝ с човешкото тяло, климатичните промени, обществената инфраструктура и ролята ѝ в популярната култура.

С подкрепата на Национален фонд „Култура“.