
Трескав дневник
Галерия КО-ОП, София, България
15.11-26.11.20232-цветен ризо зин
16 страници
9x14см
Андреа Карл
Роузи Айсор
Джингиби
Рубен Висер
Цветан Цветанов
Това е дневник на треските, колаж, който преминава през хора и време, разгърнат в лабиринтната тъкан на личните истории. Чрез треска то носи пречистване; чрез топлина извлича влага.
Разгърнат през месец февруари, този дневник е изтъкан в лабиринт от трескави митологии на аз-а. Именно сред този вихър от интензивна топлина за пръв път станахме свидетели на богинята Фебрис.
През цялата история всяка епоха и култура е имала свои собствени реакции към вирусни заболявания, чуми и епидемии. Отвъд съвременните технологии на медицината древните цивилизации се обръщали към своите божества за напътствия. Гърците имали „Фебрус“, а римляните – „Деа Фебрис“, и двете богини на треската и апотропейни фигури, притежаващи сили да налагат, но и да премахват злини. Без собствен мит, Деа Фебрис се споменава само в митовете на други, заедно с двете си сестри. Най-често са били свързвани с малария, и именно от тях месец февруари получава името си. Докато едната богиня символизира защита, другата въплъщава пречистване, предлагайки ценна представа за концепцията на пирексията – склонността на тялото да повишава температурата си.
За древните хора треската е била както симптом на инфекция, така и защитен механизъм срещу нея. Днес, в “дома на здравето,” треската стои като обикновен натрапник – остатъчен отзвук от отдавна забравени митологии, древен саморазрушителен порив, психосоматичен срив.
Този зийн е изследване на човешкия опит с трескавите сънища, преплитайки лични истории, събрани от различни хора.
Придружаващите дигитални колажи не само илюстрират историите, но и служат като съвременни символи, улавящи същността на пречистването и защитата срещу постоянно променящия се пейзаж на инфекциозни заплахи. Тази книжка се превръща в гоблен от споделени човешки преживявания, съчетаващи изкуство, история и сюрреалните светове на трескавите сънища.
Като част от груповата изложба Перспективи по Целзий, този зийн намира своето място сред произведения, които изследват температурата в различни контексти. Изложбата разглежда естетиката на термичните камери, температурата като медиум в печата, връзката ѝ с човешкото тяло, климатичните промени, обществената инфраструктура и ролята ѝ в популярната култура.
С подкрепата на Национален фонд „Култура“.
Трескав дневник (2023) |Този дневник на треските е един колаж, който преминава през хора и време, разгръщайки се из лабиринтната тъкан на личните истории.
Трескав дневник (2023) |Треската, която ме носи, надскача цялостното здраве на Земята.
Трескав дневник (2023) |Събудих се, размишлявайки за свят, все още неосвободен от зъбния кариес.
Трескав дневник (2023) |За идни трески.
Трескав дневник (2023) |Широко известен факт е, че демоните съществуват и общуват с нас, както физически, така и духовно. По-малко известно е, че демоните могат само да ни убеждават, но не и да контролират пряко волята ни.
Трескав дневник (2023) |През цялата история всяка епоха и култура е имала свои собствени реакции към вирусни заболявания, чуми и епидемии.
Трескав дневник (2023) |Най-често са били свързвани с малария, и именно от тях месец февруари получава името си.
Трескав дневник (2023) |Днес, в дома на здравето, треската стои като обикновен натрапник – остатъчен отзвук от отдавна забравени митологии, древен саморазрушителен порив, психоаналитичен срив.
Трескав дневник (2023) |Изглед от изложбата с лампа и стойка за четене на ризо-зина (в горния десен ъгъл).