Тази изложба е там, където погледът на изкуствен интелект сам чертае живописния хоризонт, дълбаещ в скритите помещения на тайни изследователски центрове, разследващи организации, засекретени бази данни. Въобразено пространство, което машината осветява, изобличавайки вградената за постмодерния субект субверсивност на естетическото преживяване в неговата вътрешна механика, референтност и елемент на незавършеност. Така нареченият шум в комуникационната теория е разпознато информационно поле неподдаващо се на систематизиране. Вместо това алгоритъмът изгражда лица, машини, коридори и облачни пространства в процес на незавършеност. Доскорошната параноя на необоснования факт се е превърнала във фактологичното разминаване от референтната матрица.

Повече от халюцинация и по-малко от реалност. В латентното пространство нищо не е ново, както за абсолютния гений на миналото, а само преживяно като такова в шизофреничната хватка на клинично затворения. Подобно традиционната живопис и уникалното произведение, всеки тик, всяко отклонение при изкуствения интелект създава фалшификат на действителността - уникален и завършен в себе си. Оформящото се визуално поле е свръх-референтно без да предлага копие на действителността; то не може да бъде повторено в своето сътворение и финален резултат. Механиката на този тип живописване оспорва основния принцип на техниката, където дадена функция може да бъде повторена при същите условия. Вместо това се превръща във вирулентен художествен жест, изобличаващ измамният чар на традицията в изкуството и нейното възпроизвеждане.

Линк към целия доклад съпътстващ изложбата.