Картички и Контрабанда

Второто представяне на вече надградената изложба се състоя в София. Изложбата имаше две локации: едната в галерия Харта, а другата инсталация, “Първите десет” на Никола Стоянов, беше на витрината на арт пространството Posta на един от най-оживените столични булеварди.

“Картички и контрабанда” води началото си от случайно намерен архив на Агенция “Митници”, дирекция “Борба с наркотрафика”, от периода 1975-1985 г. Служебните бележки, снимките, негативите и докладите маркират фрагменти от рутинната дейност на митниците, като проверките и регулирането на транзита, а също и дипломатическия имидж, който Агенция “Митници” трябва да поддържа пред международната общност. Тези следи са отломки от огромната система от митнически разпоредби, търговски пътища и международни споразумения. Проектът има за цел да се приближи до процеси, които продължават да влияят на българската култура и политика, но са останали травматично непонятни в продължение на близо 30 години. Той е опит за прочит на периода на “прехода” въз основа на разсекретени и намерени документи и се фокусира върху фигурата на КПП-то като абсолютна граница на външния образ на фалшиво планираната и по-късно хаотично основана държава. Партийната линия на конспирацията прелива в дивата територия на демократичното общество, където самата битова реалност се претопява в докладите на Държавна сигурност. От банани до оръжия и наркотици - българският разум продължава своите контрабандни операции.

Работата на Стоянов позволява да се проследи архивната следа на бивши агенти на Д.С., свързани с търговията с каптагон, чиито семейни и вътрешнодържавни връзки компрометират националната сигурност още до днес. Приемайки формата на конспиративна мрежа от действителни исторически връзки, инсталацията не подминава и гаврата на бившите “мутри”, както и поредицата знакови убийства на все още незавършилия “преход”. Прилагайки метода Zettelkasten, изследването е амалгама от журналистически разследвания, архивни проверки и намерени документи. Творбата създава потапящо преживяване, напомнящо тропа на дъската за доказателства в киното. По този начин в него се преплитат разсекретени документи, известни снимки от убийства и мафиотски партита, разкриващи нелегалната търговия, организирана от тайните служби на социалистическа България чрез чуждестранни структури, както и трескавата мечта за разплитане на мрежата на не толкова далечното минало. Размивайки границите между архивната треска и журналистическата изследователска практика, той навлиза в мътните маневри през периода на “прехода” и нереализираните лустрационни процеси. Подобно на йероглифи с дълбоко забравени розетски камъни, тези изображения са карти на нещо очевидно пред нас, което в същото време е непроницаемо зашифровано и може да бъде разбрано само чрез чистия делириум на архивната треска. Подобно на обектите в компютърна игра, разполагаме с набор от архетипи: снимката, репортажът, пистолетът, вестникът, застреляният мъж, конвоят на границата и картата. Играчът получава само частични познания за тях, а цялата липсваща информация, тази, която е била съзнателно пропусната, се превръща в цел на търсенето. Паметта бързо прелива в параноя, като всичко това е съсредоточено върху голямата сюжетна дупка на недалечното минало.

Съпътсващи събития

По следите на едно банално озарение- Дискусия с писателката Райна Маркова, куратора Христо Калоянов и художника Никола Стоянов

Копия от съпътстващата книга, дизайн Захари Димитров могат да бъдат закупени в:The Kopy Shop

Изложбата е подкрепена от Фондация Сингер-Захариев и Перно Рикар България.