Нафталиновите записи

„Black Market“ е преди всичко отговор на територията, в която се осъществява. Разположена в сърцето на Женския пазар в София — пресечна точка на разнообразни форми на търговия, обмен и сделка — PUNTA Gallery е вписана в социална и културна тъкан, изградена около множеството открити сергии. Този специфичен контекст, заедно с историите, които произлизат от него и са събирани по време на няколко престоя между крайморска Варна и криволичещите улици на стара София, се превръща в отправна точка за размисъл върху неформалната икономика, движението на стоки и информация и условията, пораждащи тези алтернативни потоци.

По своята природа черният пазар подхранва въображението чрез своите непрозрачни механизми и нелегален характер. Преди всичко обаче той е продукт на икономика, която държавните власти не могат да измерят, регулират или дори да ограничат. Избягвайки регулаторните и фискалните ограничения на управляващите сили, той образува мрежа от подземни потоци, които се освобождават от контрола и продължават да съществуват в собствено пространство — пропусклива зона между нелегалността и фикцията. Всяка икономика, определяна като „неформална“, съществува единствено спрямо установена институционална рамка, срещу която се развиват стратегии за заобикаляне. В този смисъл паралелните потоци не са външни за ултракапиталистическата система, а са неразделна част от нея и активно я поддържат. Изхождайки от понятието за „черна“ или „скрита“ икономика, „Black Market“ разглежда различни потоци, които циркулират, роятся и се разпространяват през граници и извън официалните канали.

Кураторски текст, Камий Велуе.

Изложбата е резултат от кураторската резиденция на Камий Велуе в България през 2025 и 2026 г.

„Нафталиновите записи“ (2026) — Никола Стоянов
Видеоинсталация, представена в изложбата Black Market в PUNTA Gallery, София.

Истинната зримост на света се отваря пред едно око, поставено вън от него. Око-чужденец.

През 2023 г. в България е открита картина, приписвана на Джаксън Полък, по време на разследване за трафик на културни ценности. Според информацията картината е била намерена в гардероба на спалня в село ███ ███████. При разпита собственикът, български художник, живеещ в покрайнините на София, заявява, че не знае дали картината е автентична. Творбата не е била обявена за открадната и няма потвърден запис в каталога на Полок. На гърба на картината е открита ръчно написана посвещение на английски език: „Посветено на моята много талантлива и скъпа приятелка Лорен Бакaл, честит рожден ден.“ Датата, написана под посвещението, 16 септември 1949 г., съвпада с двадесет и петия рожден ден на прочутата американска актриса. Според сведенията на гърба на картината има и подпис, както и официален румънски държавен печат, свързващ я с частната колекция на публично екзекутирания диктатор Николае Чаушеску.

Според предполагаемия произход картината е била съхранявана в строго охраняваната лична колекция на Чаушеску до последните часове преди екзекуцията му през 1989 г. Спекулира се, че в опит да предотврати конфискацията ѝ, той я е поверил на генерал Нану, свой румънски съратник от въоръжените сили. След смъртта на Нану картината преминава в ръцете на дъщеря му, която се омъжва за гръцки гражданин и я пренася тайно на остров Крит. Оттам тя е била открадната от трафиканти и по-късно пренесена в България. Паралелен доклад от американски партньор, сигнализира че, случая представлява интерес за ЦРУ, след като са установени връзки между румънски държавни канали, гръцки посредници и частни дипломатически или паравоенни мрежи, действащи в края на Студената война. Спекулира се, че картината е част от сложна операция за фалшифициране на модерно изкуство, изградена именно върху абсурдността на собствения ѝ произход. След изземването ѝ през 2023 г. в рамките на съвместна операция с участието на български, гръцки и румънски власти, картината е изпратена в Българската национална галерия за проверка на автентичността ѝ, като тук публичната следа от информация бива прекъсната.

„Нафталиновите записи“ използва този неразрешен случай като основа за пост-фикционално видео произведение. То изгражда разказ на границата между специализирана документация и спекулативно творчество, съчетавайки монтирани кадри от видеонаблюдение, новинарски емисии, реални и фиктивни документи, намерени записи от бордови камери и материал от българската телевизия от 80-те и 90-те години. Тези фрагменти създават разказ чрез нуждата на зрителя да ги свърже: твърде човешки рефлекс да превръщаме фрагментите в причина, намерение и конспирация.

Една на пръв поглед банална сцена става нестабилна под погледа на зрителя. Паметта, както на медиите, така и на индивида, е податлива на корупция, често оставяйки само фрагменти. Когато бъде оставена да загние, тя разкрива семето на корупцията, което продължава да засяга социалното поле. Намерените кадри пресъздават това фрагментирано преживяване на постсъветския колапс не като носталгия, а като метод на възприятие. Продукт на епоха, белязана от загубата на невинността на дигиталната форма, или може би от нейното завършване: моментът, в който образът престана да се явява като неутрално доказателство и се превърна в обработена, компресирана и нестабилна повърхност.

Нафталиновите записи“ се намира на границата между есеистичния филм и аналоговия хорър и се движи между фикцията и документалистиката. Филмът активно превръща реални материали в художествени, като същевременно представя фиктивни материали чрез езика на доказателствата в постконспиративна история, пропита от дълбока параноя, пост-истина, ускорение и срив на истината.

Изложбата е реализирана с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, програма „Създаване“, и Френския институт в България.