Нещата, които видяхме заедно

Нощните LiveLeaks видения на денонощен новинарски цикъл циркулират със скоростта на настоящето. Ускорение, което ни е събрало завинаги заедно: миналото ни, което се повтаря, и бъдещето ни, което ни хвърля към все по-големи катастрофи.

Всяка камера, използвана по правилен начин, може да се превърне в шпионска камера, насочена към калейдоскопичен свят от самосглобяващи се ракурси. През шпионското око на технологията публичната история става лична. Светът се разгръща в реално време пред всяко инкогнито око, всяко едно само, но все пак заедно. Окото се превръща в орган на модерността, а камерата, било то в космоса или на земята, в машина за светове.

Нещата, които видяхме заедно

Видеото събира фрагменти от глобално циркулиращи образи — катастрофи, политически протести, технологичен спектакъл, животински живот и синтетични медии. Извадени от първоначалните си фийдове и пречупени през съветския обектив, те образуват не архив или ист ория, а генеология на паметта, управлявана от повторение, забрава и шок.

Нещата, които видяхме заедно

Изградена от изхвърленото тяло на града, творбата разглежда фийда като съвременно посткинематографично пийпшоу. Пътуващ машинен спектакъл, който вече не се движи номадски, а ни следва, носейки със себе си чудеса, катастрофи и останките на една недовършена история.

Създадена за номинацията на Никола Стоянов за Наградата за съвременно изкуство БАЗА 2026, „Нещата, които видяхме заедно“ е представена заедно с по-ранната му работа „Първите десет“ в изложбата на номинираните художници в Софийската градска художествена галерия.