Музика за Нов Нощен Живот
Никола Стоянов
Кадри: Зима 2017
Публикувана: Лято 2019
Посветена на помогналите с уроците по световъртеж
Саундтрак
Тези кадри, направени от Варненската окултурна обсерватория (изследователска институция която познаваме само чрез трудът на д-р Нилмерг за хиперверни явления) целят да покажат, че не само нашето минало, но до голяма степен и нашето бъдеще, както казваше Дерида, принадлежи на призраци1. Системите за позициониране се активират, локализирайки целта някъде над Черно Море. Сателитите превеждат метри в пико-секундни кликове на силиконови кристали2, връзката с нео-Шензен е установена, въздухът трепти в 4х4 барабанен ритъм, абстрактното звуково инженерство поема юздите рисувайки боромиен звуков пейзаж, там където културният код е бил в сила……. . . . . . . . . . . . . . . . . .
И Дзин Хексаграма 49 Ко (Леене / Революция) Действие: Трансформация Ху Гуа (скрито влияние) 44 Дошъл да Види: Среща Зонг Гуа (подлежаща причина) 4 Младежка Наивност: опитай отново
Под Радостното Езеро има огън, довеждащ го до точка на кипене, течността насилствено се изпарява. Модернизмът се разбива в блато, където топлината, както пише ДеЛило:
е смисъла на градовете (за нас). Слезеш ли от влака, на влизане в станцията си ударен от пълната ѝ сила. Топлината на въздуха, трафика и хората. Топлината на храната и секса. Топлината на високите сгради. Жегата изтичаща от подлезите и тунелите. В градовете винаги е петнадесет градуса по-горещо. Топлината се издига от тротоарите и пада от отровеното небе. Автобусите издишват топлина. Топлината се излъчва от тълпите купувачи и офис работници, цялата инфраструктура се основaва на топлина, отчаяно изразходва топлина, ражда повече топлина. Евентуалната топлинна смърт на Вселената, за която учените обичат да говорят, вече е в ход и може да бъде почувствана, случвайки се навсякъде около нас, във всички големи или средно-големи градове. Топлина и влажност.3
Чувството на приливите и отливите, разбудени от древните течения на Черно Море, ни завръща в състояние на фройдистко несъзнание, потопена еуфория, соматично разкриваща субекта към базовата носталгия на едиповата раздяла. Предадените обещания на младежката култура разкриват пейзаж от сцени на меланхолични рейвъри в захвата на кризи на средната (възраст). Отвъд смъртният нагон, това, което е било механично, става органичн4. Топлината улеснява киматичното драскане върху платно от бруталистко сиво небе, субекта е удавен в семиотична мъгла, хиперкинезата буди лутащо се желание, градът танцува в собственият си ритъм.
В условията на дигитален помен самата загуба се изгубва5. Интоксикацията се развива от просто лечение, в тотална детронация на депресията и там където е стояла първата като онтологията на следвоенния манталитет, последната се връща като призрачен (хаунтологичен) фон на 21-ви век, оставяйки човек чустващ се пиян и изгубен в източния блок на умът. Интоксикацията взимайки мястото на депресията води в наркозно негодувание от цялото технологично фиаско с което човечеството се е заело, един неолиберален ад на микроконтрол, едно блато от изповръщана поп-култура, издигаща се от гроба, за да ни преследва и обладава. Цитирайки късният Фишър:
В края на краищата депресията е и теория за света, за живота. Глупостта и подкупността на политиците („Leaders of Men“) 6, идиотизъм и жестокостта на войната („Walked in Line“)7 са посочени като експонати на тезата срещу света, срещу живота, който е толкова надсилващ, че като цяло, това той да се обжалва пред която и да е конкретна инстанция изглежда излишно.8
Технологиите на имиджа, толкова разпространени в обществата на зрелището9, не изоставиха призраците си във вековете на феодализма, а още повече ни отвориха към тяхното демонично влияние10. В този смисъл човек може да приеме това малко произведение като екзорсизъм на фантоматичните фигури, които ни преследват днес, а именно - призраците на рейва, призрака на Маркс11, но може би най-важно - призраците на нашата младост.
Тази малка книжка представлява поредица от труд, създаден през времевата рамка на зимата на 2017-та година: зима, напомняща меланхолията на много други зими - бурна, хаотична, но като цяло приветлива по свой си мрачен начин. Това което предстои да видите не носи послание: противно на това което този текст може да накара човек да помисли, а по-скоро едно бурно чувство, което тези от нас, прекарали време скитайки се из градската тъмнина, знаят твърде добре. В същото време тя говори на свой диалект от абстрактни форми, които бивайки толкова преднамерени сред пълния хаос на кадрите, показват свят, който е бил и продължава да бъде труден за предаване от повечето артисти.
Нощта е моята голота, звездите мoите, зъби. Аз се хвърлям сред мъртвите, облечен в бяло слънце12
Контролен Панел
Саундтрак
p.4 Underground Resistance - Install “Ho Chi Minh” Chip
p.16 Nocow - Samaya Dolgaya Noch
p.23 Gesaffelstein - Destinations
p.28 Voke Starman - Sweet Dreams r Made of U
p.46 Christopher De Babalon -What You Call A Life
Текстова Банка
Jacques Derrida and Bernard Stiegler, Echographies of Television ↩
DJ Spooky / Paul D. Miller. Mixing, Mashup, Remix Culture ↩
Don Delillo, White Noise p. 10 ↩
Mark Fisher, Ghosts of My Life, Chapter 3 ↩
Ibid. p. 17 ↩
Warsaw (Joy Division) - Leaders of Men ↩
Joy Division - They Walked in Line ↩
Mark Fisher, Ghosts of My Life, p. 130 ↩
Guy Debord, Society of the Spectacle ↩
Grafton Tanner , Babbling Corpse: Vaporwave and the Commodification of Ghosts ↩
Specters of Marx, Jacques Derrida ↩
Georges Bataille, La Nuit est ma nudit (личен превод) ↩